Снимка: Козлодуй (17 май 1974) Общ изглед от Атомната електроцентрала край Козлодуй. Пресфото-БТА, снимка: Стефан Тихов/архив
Първата копка на строежа е направена на 14 октомври 1969 година от министъра на строежите Пенчо Кубадински, а активното строителство започва следващата пролет. Обектът е от централно стопанско и политическо значение за режима и в него са концентрирани значителни ресурси, като над 2000 души работят на трисменен режим. Успоредно с това започва обучението на персонала, който ще експлоатира съоръженията.
При изграждането на централата са приложени някои нови за България технологии. Фундирането на реакторите е изпълнено върху специално разработени льосо-циментови възглавници. За пръв път в страната масово се прилага технологията на пълзящия кофраж, като колоните на машинната зала са изпълнени с пълзящ кофращ при едновременно издигане на покривните ферми.
На 8 април 1971 г. Първа атомна е обявена за национален младежки обект.
През зимата на 1972 – 1973 година на площадката е пусната временна пароцентрала с 5 котела, която се използва за отопление на строежа, както и за първоначално задвижване на турбините, които са инсталирани преди пълното завършване на ядрените реактори. През октомври 1973 година са пуснати откритата разпределителна уредба на високо напрежение и разпределителната уредба на вътрешната мрежа на 6 kV, както и водоподготвителната инсталация на реакторите.
На 11 юни 1974 година е заредено първото гориво в 1-ви блок, на 30 юни е предизвикана първата верижна реакция, а на 24 юли първият генератор е свързан с националната електроенергийна система. 1-ви блок е официално открит лично от Тодор Живков на 4 септември 1974 година.
Пълна мощност на реактора е достигната на 25 октомври. Физическият пуск на реактора на 2-ри блок става на 22 август, а енергийният – на 27 септември 1975 година. Пълна мощност е достигната на 5 ноември.
УикипедиЯ
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
