Снимка: 
Съвети от психолог и лесна дихателна техника за успокояване на стреса
в новия епизод от „Уменията на 21 век”
Представете си следното: вие сте в джунглата, а след вас с все сила тича пума. А сега си представете, че сте в офиса, при вас идва шефът, който току-що ви е изпратил ужасен имейл. Кое е по-страшно? За тялото няма разлика. За нервната система и двете са равни на опасност и задействат същия биологичен механизъм: учестено дишане, повишено кръвно, напрежение в мускулите, готовност за режим „бий се или бягай”. С една дума: стрес!
И макар че вече не бягаме от диви животни, все повече живеем в режим на постоянна тревога – гонени от срокове, очаквания и несигурност. Този хроничен стрес влияе на всеки аспект от живота ни. Добрата новина е, че справянето с него е умение, което се учи. В новия епизод на видеокаста „Уменията на 21 век“ на Лидл България клиничният психолог доц. д-р Елена Мустакова ни помага да разберем как да изградим устойчивост и да запазим себе си в свят, който не спира да ни изправя пред различни предизвикателства.
Какво всъщност е стресът?
Това е естествена реакция на организма към външни стимули – физически, психически или социални. Биологичната му функция е да ни предпази, като мобилизира ресурсите ни за оцеляване. В бестселъра си „Разчупете навика да бъдете себе си” д-р Джо Диспенза го определя като „състояние, при което мозъкът и тялото са извадени от равновесие. В момента, в който видим заплаха – реална или въображаема – ние активираме стресовата реакция и в този момент тялото вече не е в хармония, а в режим на оцеляване.” Проблемът не е в самото наличие на стрес, а в продължителността му и начина, по който го преживяваме и управляваме. Затова целта не е да избягаме от стреса, а да го регулираме, съветват водещите и гостът в епизода, който можеш да гледаш в YouTube канала на Лидл България.
Защо живеем в най-стресовото време?
Доц. д-р Мустакова определя настоящия момент като „уникално време“ на бързи трансформации, изчезващи опорни точки и глобално усещане за несигурност. Според нея причините за стреса се коренят в обществения модел: „Целият 20 век в съвременния западен свят изхвърли концепцията за духовни опори и редуцира живота до консуматорство, надпревара, състезание за така наречения успех, който се оказа изключително неустойчив. Това ускоряване на темповете е крайно нездравословно и създава пандемии от тревожност и депресия”. Тя посочва, че връзките помежду ни стават все по-крехки, а информационното претоварване от медиите и технологиите само създава илюзията за познание, но всъщност ни оставя още по-объркани.
Какво ни стресира? Кои са основните трудности днес?
Според доц. д-р Мустакова тази културна и социална трансформация, която протича с невиждана скорост, определя четири ключови категории трудности, пред които сме изправени днес:
Вътрешнопсихични – тревожност, депресия, чувство за празнота и загуба на смисъл. Това са преживявания, които се случват вътре в нас, независимо от външните обстоятелства. Човешкият мозък, в който постоянно „бие аларма”, не получава възможност за възстановяване. Невробиологът Робърт Саполски обяснява, че докато животните изпитват стрес само в реална опасност, то ние, хората, преживяваме „психологически стрес“ ежедневно в и заради собствените си мисли.
Междуличностни – разпадане на връзките, трудности при изграждане на устойчиви и дълготрайни взаимоотношения; конфликти. В условията на ускорен живот, социални мрежи и повърхностна комуникация, дълбоките човешки връзки страдат. Мустакова подчертава, че ние вече не живеем в свят, където общността е стабилен елемент, както е било при нашите баби и дядовци. В резултат много хора усещат изолация, разединение и емоционално откъсване. Докладът на Harvard Study of Adult Development – най-дългото изследване върху човешкото щастие, категорично показва, че качеството на връзките е най-важният фактор за щастие и здраве в дългосрочен план, а самотата e толкова опасна за здравето, колкото е и пушенето на 15 цигари на ден.
Познавателни – объркване, новини и фалшива информация. Днес живеем в океан от информация, в който според доц. д-р Мустакова „50% от новините са фалшиви”. Това размива границата между факт и мнение, между истина и внушение. За да се ориентираме, вече не е достатъчно просто образование – нужни са нови когнитивни умения като критично мислене, медийна грамотност и системно разбиране. Повече за тях научи в епизодите на видеокаста, в който водещи експерти дават практически съвети как да развием тези умения.
Социални – връзката на индивида с по-широката социална структура: институции, държава, колективни норми. Средата, я която живеем, често засилва усещането за социална несигурност заради икономически, политически или екологични кризи, и води до усещане за безпомощност и стрес. Това прави списъкът от причини и симптоми на практика безкраен, а нуждата от нови умения и знания – още по-голяма.
Как да си помогнем, когато сме под стрес?
Според доц. д-р Мустакова разрешаването на всяка криза започва с приемането, че имаме проблем. Това води до вътрешно успокояване, „защото когато назовеш това, което най-дълбоко те тормози, психиката се успокоява”, отбелязва тя. Успокоеният ум позволява на човек по-лесно да се вгледа навътре и чак след това да предприеме действия. Според нея практики като медитация, дихателни упражнения и др. ефективно могат да успокоят съзнанието. Най-ценното според Мустакова е, че в такъв момент тялото ни научава, че е възможен и друг модел на съществуване, различен от режима „бий се или бягай”. Тя споделя, че дихателните практики успокояват и освобождават от стреса, и споделя една проста, но ефективна техника:
Седнете удобно с изправен гръб и отпуснати рамене.
Вдишайте дълбоко през носа, като се фокусирате върху областта между веждите.
Издишайте дълго и звучно през устата (оформете устните като за „О“).
Повторете поне 10 пъти. Може да се практикува по няколко пъти на ден.
За какво спомага? Д-р Мустакова споделя, че при редовна практика тази техника може да:
изключи хаотичните мисли;
активира предфронталния кортекс – част от мозъка, отговорна за осъзнатостта;
превключва мисленето от реактивен в творчески режим.
Какво ни очаква?
Времето, в което живеем, освен големите предизвикателства, според доц. Мустакова, предлага и огромен потенциал за осъзнаване и израстване. Тя е категорична, че не можем да избегнем стреса, но можем да променим начина, по който го преживяваме, като развием нови когнитивни умения. Вместо да се борим с хаоса, можем да изградим вътрешен център, от който да отговаряме осъзнато. А най-важната първа крачка е… да спрем за момент и да се вгледаме навътре. Гледайте целия разговор с доц. д-р Мустакова в „Уменията на 21-ви век“ тук.
За видеокаста „Уменията на 21-век”
Образователният видеокаст „Уменията на 21-ви век“ е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl. Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми. Водещи на видеокаста са двама експерти от HR екипа на Lidl – Александрина Николова и Александър Стоичков. В разговори със специалисти в различни области те обсъждат актуални теми като медийна грамотност, изграждане на личен бранд в социалните мрежи, асертивна комуникация, поставяне и постигане на лични цели, баланс между работа и личен живот и много други.
За госта:
Доц. д-р Елена Мустакова е клиничен психолог, психотерапевт и изследовател с международно признание. Тя е експерт в областта на психичното здраве, социалната трансформация и устойчивото развитие. Автор е на множество научни публикации и книги, посветени на връзката между личностното благополучие и колективната отговорност. Нейните трудове са сравнявани с тези на Маслоу.
Виж видео Тук: https://www.youtube.com/watch?v=NPe_CSPiFJ8
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
