Одобрен е проектът на Закон за държавния бюджет на РБ за 2026 г.

Снимка:

Министерският съвет одобри проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 година, както и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (АСБП 2026-2028).

Фискалната политика и параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. отразяват наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси от последните години. В проектозакона са отразени възможностите за реализиране на краткосрочни мерки до края на годината с цел запазване на фискалната устойчивост в средносрочен план. В условията на т.нар. удължителен закон за бюджета повече от половин година значителното увеличаване на разходите не може да бъде ефективно контролирано, тъй като ръстът в областта на заплатите в публичния сектор, социалните плащания, инвестициите и др., нарастват с изпреварващи темпове спрямо приходите в бюджета за същия период.

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от брутния вътрешен продукт (БВП), през прогнозния период 2026-2028 г. е както следва: дефицит от 5,7% от БВП през 2026 г., 3,8% от БВП през 2027 г. и 3,0% - през 2028 г. Консолидирането на нивото на дефицита по КФП на този етап осигурява завръщане към ограниченията в края на периода.

При това ниво на дефицита размерът на приходите, помощите и даренията по КФП е съответно - 49 615,3 млн. евро през 2026 г., 50 272,0 млн. евро през 2027 г. и 53 394,9 млн. евро през 2028 г. Ръстът им през настоящата година спрямо предварителните отчетни данни за 2025 г. се дължи освен на подобрената събираемост, така и на очакваните по-високи приходи от ЕС.

Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 56 807,2 млн. евро през 2026 г., 55 350,8 млн. евро през 2027 г. и 57 687,0 млн. евро през 2028 г. Ръстът на разходите през 2026 г. е и в резултат на префинансирането на мерките по изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост.

По националното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси разходите са в размер на 39,3% от БВП за 2026 г., 37,7% - за 2027 г. и 37,1% - за 2028 г.

Дефицитът на сектор „Държавно управление“ се увеличава до 5,4% от БВП през 2026 г., след което се очаква постепенно консолидиране до 3,9% от БВП през 2027 г. и 3,3% от БВП през 2028 г.

Въз основа на допусканията през периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,7 млрд. евро (30,1% от БВП) през 2026 г., 44,7 млрд. евро (33,2% от БВП) през 2027 г. и 50,5 млрд. евро (35,2% от БВП) през 2028 г. Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,6 млрд. евро.

 

Средната пенсия ще достигне 543,46 евро през 2026 г.

 

Средната пенсия през 2026 г. ще достигне 543,46 евро. Това предвижда проектът на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., който беше одобрен от правителството. Очаква се реален ръст на пенсиите от 4,5 на сто, при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени от 4,3 на сто за 2026 г.

Предвижда се от 1 юли 2026 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да се осъвременят по „швейцарското правило“, предвидено в чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване, със 7,8%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 322,37 евро на 347,51 евро. От 1 юли размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по швейцарското правило. Максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на нивото от 2025 г. - 1 738,40 евро.

През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, се пенсионират, ако са навършили 62 години и 6 месеца и имат 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията са 64 години и 9 месеца навършена възраст и 39 години и 10 месеца осигурителен стаж.

През 2026 г. за изплащане на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 13 503,9 млн. евро, което е 10,8% от прогнозния размер на брутния вътрешен продукт на страната. Тези разходи са със 1 179,9 млн. евро или с 9,6% повече средства за пенсии спрямо ЗБДОО за 2025 г.

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица от 1 август 2026 г. е 620,20 евро. От същата дата максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се повишава на 2 300 евро.

Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя) се запазва на 398,81 евро. Запазват се и размерите на минималния дневен размер на обезщетението за безработица - 9,21 евро и на максималния дневен размер на обезщетението за безработица - 54,78 евро.

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.

 

Правителството одобри проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г.

 

Министерският съвет на прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

Предвидени са 5 256 677,2 хил. евро приходи и трансфери. Здравноосигурителните приходи са в размер на 5 138 270,6 хил. евро, от които 3 187 527,6 хил. евро са приходи от здравноосигурителни вноски и 1950 743,0 хил. евро са трансфери за здравно осигуряване.

Общо разходите за 2026 г. по проекта на Закон за бюджета на НЗОК са в размер на 5 256 677,2 хил. евро.

Приходите и разходите по законопроекта са с 412 331,7 хил. евро повече спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. или 8,5 % ръст.

Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4 933 102,8 хил. евро, което представлява увеличение с 395 960,6 хил. евро спрямо Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. или 8,7 % ръст.

През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 101 490,7 хил. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 %. Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 г. предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно.

Заложените параметри на проекта на бюджет на НЗОК за 2026 г. създават стабилна финансова рамка за функциониране на системата на здравното осигуряване.

 

Одобрен е Годишния отчет за изпълнението на бюджета на НЗОК за 2025 г.

 

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Годишния отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. Годишният отчет за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса е одобрен от Надзорния съвет на НЗОК.

Със Закона за бюджета на НЗОК за 2025 г. са одобрени приходи и трансфери - всичко в размер на 9 474 716,2 хил. лв., съответно разходи и трансфери - всичко в размер на 9 474 716,2 хил. лв.

Общият размер на отчетените от НЗОК към 31.12.2025 г. приходи и трансфери - всичко възлиза на 9 454 156,8 хил. лв. В сравнение с отчета за 2024 г. се отчита увеличение с 1 108 986,2 хил. лв. или с 13,3 %.

Към 31.12.2025 г. са отчетени разходи и трансфери - всичко в размер на 9 442 001,1 хил. лв. Увеличението спрямо отчета за 2024 г. е в размер на 1 101 762,7 хил. лв., или ръст от 13,2 % спрямо отчетените през предходната година.

Отчетени са здравноосигурителни плащания в размер на 9 095 997, 6 хил. лв., или увеличение от 1 075 430,5 хил. лв. ( 13,4%) спрямо отчета за 2024 г.

В резултат на отчетените към 31.12.2025 г. приходи и трансфери - всичко в общ размер на 9 454 156,8 хил. лв., спрямо отчетените разходи и трансфери - всичко в общ размер на 9 442 001,1 хил. лв. се формира положително бюджетно салдо за годината в размер на 12 155,7 хил. лв.

 

Одобрен е Годишния отчет за дейността на НЗОК за 2025 г.

 

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Годишния отчет за дейността на Националната здравноосигурителна каса за 2025 година.

Отчетът съдържа информация за организацията и управлението на Националната здравноосигурителна каса и представя подробно дейността на НЗОК за 2025 година.

През 2025 г. са приложени мерки за осигуряване на свободен и равнопоставен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска и дентална помощ, определена по вид, обхват и обем при спазване на изискванията на действащите нормативни актове и усъвършенстване на организацията по договаряне и контрол на качеството на медицинската, денталната помощ и дейността на аптеките.

През периода са предприети действия за пълна дигитализация и високо качество на процесите, свързани с осигуряване на медицинска и дентална помощ на здравноосигурените лица, при спазване на основните принципи за достъпност, равнопоставеност, социална приемливост, качество и ефективност на дейността за постигане на по-добро здраве.

През 2025 г. са продължили усилията за осигуряване на необходимата защита на информационните системи на НЗОК от сривове, неправомерен достъп и загуба на информация. Продължили са усилията за гарантиране на защитата на личната здравна информация на всеки здравноосигурен и за осигуряване на надеждност и пълнота на данните.

Одобрена е Стратегия за управление на държавния дълг

за периода 2026-2028 година

 

Правителството одобри Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2026-2028 година. Тя е разработена на основание на Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси.

В нея са заложени водещите принципи и насоки на политиката по управление на държавния дълг през следващите три години, като същевременно са описани индикативните мерки и използваният инструментариум за постигане на заложените стратегически цели. Стратегията се базира на допусканията за необходимото дългово финансиране и параметрите на държавния дълг, при които са изготвени проектите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. и на Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. По този начин се осигурява консистентност и съгласуваност между посочените документи по отношение на политиката по управление на държавния дълг.

Основната цел на дълговото управление е осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет, покриване на националния принос по проекти, финансирани по линия на фондовете на ЕС, и подкрепа на ликвидността.

Дългът в обращение, който следва да бъде рефинансиран възлиза на 1,41 млрд. евро през 2026 г., 1,8 млрд. евро през 2027 г. и 2,6 млрд. евро през 2028 г. Оставащата част от предвиденото ново дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет, включително за префинансиране по ПВУ на Република България, и подкрепа на ликвидността, в т.ч. за осигуряване на възможност за поемане на дълг за специфични програми за капитализация на търговски дружества с държавно участие в капитала в сферите на сектор ВиК, земеделието, регионалното развитие, спорта, здравеопазването, енергетиката, икономиката, индустрията и иновациите, както и за други финансиращи операции.

Публичното оповестяване на Стратегията е гаранция за предвидимост и прозрачност на процесите по управление на държавния дълг.

 

Приети са стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 година

 

Правителството прие стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 година.

Прилагането на стандартите гарантира прилагането на единни правила и критерии за формиране и разпределение на делегираните от държавата дейности в обхвата на общинската администрация, на сигурността и защитата на населението при извънредни ситуации, образованието, социалните дейности, здравеопазването, културата и икономическите дейности и услуги.

Стандартите са разработени при спазване на действащото законодателство и в съответствие с основните допускания и параметри на проекта на бюджет за 2026 г. В тях е разчетено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2026 г. - на 620,20 евро за персонала, ангажиран на минимална работна заплата, а по отношение на персонала, извън ангажирания на MP3 за 2026 г., е приложена политика по доходите в изпълнение на чл. 3, ал. 2, изречение трето от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. - увеличение на достигнатите към 31.12.2025 г. възнаграждения с 5 на сто. В разчетите са отчетени актуалните натурални показатели, както и средствата за промяна на модела на осигуряване на държавните служители от 01.08.2026 година.

Въз основа на така определените стандарти са разчетени и размерите на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините, които са включени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026 - 2028 г.

Стандартите за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 г. са съгласувани с Националното сдружение на общините в Република България.